Иво Христов: Внедряването на изкуствен интелект в образованието трябва да става предпазливо
> Брюксел, 27 септември 2023 година – „ Технологиите се развиват доста по-бързо, в сравнение с се модернизират просветителните системи. Оттук се пораждат и неясноти и опасности при адаптирането към новите действителности – включително при повсеместното потребление на изкуствен интелект.
От една страна е налице опасението да не изостанем в софтуерната гражданска война. Това безпокойство е съчетано с възторг във връзка с евентуалните благоприятни условия, които не бива да пропущаме. Същевременно трябва да отчитаме и опасенията, подбудени от непознаването на по този начин наречените „ нежелани резултати “, а даже – рискове, които крие новата софтуерна действителност. Те са едва изследвани, само че към този момент установени. “
Това сподели при откриването на конференция, отдадена на взаимоотношението „ човек-компютър “ в областта на образованието, Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D).
Като заместник-председател на Панела за бъдещето на науката и технологиите към Европейския парламент (STOA) Христов бе хазаин на събитието, което се организира през вчерашния ден в постройката на Европейския парламент в Брюксел. В полемиката участваха професори от водещи европейски университети в Айндховен, Лондон, Оулу, представители на Европейската комисия и разнообразни проучвателен центрове.
„ По-ентусиазираните обрисуват ясно преимуществата на технологиите – като да вземем за пример по-голямата автономия, която получават учениците, както и това, че стават доста по-активни в границите на по-атрактивен учебен развой. Напредъкът в медицината е утвърден. Изкуственият разсъдък се ползва ефикасно в образованието на студентите медици, при планирането на комплицирани интервенции, при онагледяването на човешката анатомия. Удивителни са опитите с използването на изкуствен интелект в лекуването на инсулти, с които ни срещнаха учени и актьори в границите на конференцията.
По-песимистичните гласове сигнализират за вероятните нежелани и неразучени от науката последици, които биха могли да имат цифрови технологии. Например: общото влияние върху здравето, неналичието на проучвания върху психическите резултати и развиването на когнитивните качества при деца и юноши и развиването на мозъка. Специално внимание би трябвало да обърнем на рисковете, свързани с етиката и киберсигурността, обществената толерантност и доста по-високото когнитивно натоварване (степента, в която вниманието на даден човек е заето с нещо) “, уточни Иво Христов.
Според евродепутата всички тези причини постановат да се ползва правилото на предпазливостта, когато приказваме за всеобщото внедряване на технологии в просветителните системи на европейско равнище.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал: >
От една страна е налице опасението да не изостанем в софтуерната гражданска война. Това безпокойство е съчетано с възторг във връзка с евентуалните благоприятни условия, които не бива да пропущаме. Същевременно трябва да отчитаме и опасенията, подбудени от непознаването на по този начин наречените „ нежелани резултати “, а даже – рискове, които крие новата софтуерна действителност. Те са едва изследвани, само че към този момент установени. “
Това сподели при откриването на конференция, отдадена на взаимоотношението „ човек-компютър “ в областта на образованието, Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D).
Като заместник-председател на Панела за бъдещето на науката и технологиите към Европейския парламент (STOA) Христов бе хазаин на събитието, което се организира през вчерашния ден в постройката на Европейския парламент в Брюксел. В полемиката участваха професори от водещи европейски университети в Айндховен, Лондон, Оулу, представители на Европейската комисия и разнообразни проучвателен центрове.
„ По-ентусиазираните обрисуват ясно преимуществата на технологиите – като да вземем за пример по-голямата автономия, която получават учениците, както и това, че стават доста по-активни в границите на по-атрактивен учебен развой. Напредъкът в медицината е утвърден. Изкуственият разсъдък се ползва ефикасно в образованието на студентите медици, при планирането на комплицирани интервенции, при онагледяването на човешката анатомия. Удивителни са опитите с използването на изкуствен интелект в лекуването на инсулти, с които ни срещнаха учени и актьори в границите на конференцията.
По-песимистичните гласове сигнализират за вероятните нежелани и неразучени от науката последици, които биха могли да имат цифрови технологии. Например: общото влияние върху здравето, неналичието на проучвания върху психическите резултати и развиването на когнитивните качества при деца и юноши и развиването на мозъка. Специално внимание би трябвало да обърнем на рисковете, свързани с етиката и киберсигурността, обществената толерантност и доста по-високото когнитивно натоварване (степента, в която вниманието на даден човек е заето с нещо) “, уточни Иво Христов.
Според евродепутата всички тези причини постановат да се ползва правилото на предпазливостта, когато приказваме за всеобщото внедряване на технологии в просветителните системи на европейско равнище.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал: >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ